| Мисия | Личностно развитие | Организационно развитие | Тренинги и обучения | Хипноза и хипнотерапия | Human Design | Любопитно |
Въпроси и отговори
Любопитно
Смирението
Смирението.... Една от най-големите християнски добродетели. Много е писано за него, но не това ми е думата в тази статия. Провокира ме да я напиша историята на едно момче. То я сподели с мен в един град, на една пейка в парка. Заговорихме се случайно. Не го познавах. Но се радвам, че се срещнахме. Може би дори станахме приятели, усетих го близък.
Той седеше и се усмихваше на врабчетата. Приближих се и седнах до него. Усетих някаква топлина и спокойствие. Беше на около 26 години. Учудих се, защото я нямаше онази младежка лудост, онази буйна енергия, която ни кара да вършим лудории, да се скитаме безцелно по цели нощи и да се свързваме обикновено с неподходящите хора. На нейто място се прокрадваше дълбоко усещане за лекота и в същото време вглъбеност и вътрешен мир.
Беше малко хладно, всъщност само преди няколко дни, но ние някак забравихме за студа и се оставихме на процеса, на потока. Гледах едно кокиченце близо до нас, пробило твърдата и студена земя, за да се покаже и да донесе радост на света. Усмихвахме се, слънцето грееше и това някак отвори сърцата ни.
Той ме заговори пръв…знаете, обичайните неща…и от дума на дума разкрихме живота си. Това, с което ме спечели беше усмивката и онзи поглед, който ти казва: “Всичко е наред и всичко е в твоите ръце. Аз съм тук, за да те подкрепя.” Истината е, че и аз имах няколко трудни месеци, които се опитвах да забравя… Така, че срещата ми с този човек се оказа благословия.
Думата в началото беше смирение, нали? Не знам за вас какво означава тя, но аз я осъзнах от разказа на моя приятел. Да, така го наричам. Това е усещане и далеч не е нужно да минат години, за да разбереш колко близки сте с някого.
Той беше завършил елитен Университет в чужбина. “От това поколение кой не е?”бихте казали. Но не Университетът го беше направил такъв, какъвто е, а голямото му сърце, в което имаше място за всичко: любов, мъка, разочарование, болка, отчаяние… “Всичко това е преодолимо” каза той. Направи пауза, усмихна се и продължи: “Преодолимо е чрез смирение, способността да приемеш всичко, и добро и лошо, което идва в живота ти. И да продължиш напред, уповавайки се на себе си и знаейки, че не си сам в тази Вселена. Когато най-малко очакваш и имаш най-голяма нужда ще дойде помощ. Но ти трябва да си готов да я видиш и да имаш силата да благодариш.”
Не мога и не искам да ви разкрия макар и малки подробности от живота на този човек, моят приятел. Нека това да остане между нас двамата, за да съхраним магията. Ще кажа само, че се възхищавам на силата на духа му след толкова препятствия, в които едва не загубва пътя, да признае и да каже думите, които ние човеците изричаме най-трудно:” Сгреших. Прости. “ Замислих се, знаете ли, казвала съм ги и никак не ми е било лесно. Но си струва! Защото след тях настъпва невероятно чувство на лекота, свобода и любов, любов към всичко и всеки в най-чистия смисъл на тази дума. И сякаш слънцето става бяло, а птиците пеят толкова радостно и онзи аромат на цветя, който можеш да усетиш само след дългата зима….
Продължихме да седим на пейката, бяхме утихнали и двамата. Знаехме, че вече сме свързани завинаги. Не след дълго се разделихме. Всеки пое по своя път, за да се срещнем отново във времето…..Знаехме, че това няма как да не се случи, без думи.....
