| Мисия | Личностно развитие | Организационно развитие | Тренинги и обучения | Хипноза и хипнотерапия | Human Design | Любопитно |
Въпроси и отговори
Любопитно
Пълноценна връзка? 2
Помните ли, бях ви казвала, че каквото излъчвате във Вселената, това и ще получите. В този ред на мисли…излъчвайте непрестанно любов, доброжелателност, емпатия, уважение, благодарност, дарявайте всеки срещнат с усмивка, подайте ръка на човек да изправи и да върви отново и това ще получите. И тук може да ви се наложи да се освободите от някои непотребни навици, житейски товари и обусловености. Няма страшно! Вече знаете как се прави. Можете да подържате желаните от вас отношения на обич и удовлетворение с околните. Обърнете внимание на следното: не е нужно да променяте никого, не е нужно да спорите с никого, да защитавате собствената си позиция, да настоявате за правотата си. Само ще си изгубите времето. Тайната на пълноценните взаимоотношения е друга. И аз ще повдигна завесата за вас.
Тайната, както за всичко останало в живота ви е в приемането. Започнете от там да се научите да приемете хората, такива, каквито са, без да се борите с тях. Хората сме различни и всеки един от нас е Вселена. Защо бихме искали партньорът ни да бъде наше копие? Няма ли да ни бъде скучно в тази еднаквост? А не е ли по-добре да учим един от друг, да се разкриваме малко по малко всеки ден и да си благодарим за всеки миг любов, която си даряваме?
Казах “любов”. Любовта е в основата на всяка пълноценна връзка. И тук не става дума за любов единствено в романтичен смисъл. Тя е нещо много повече от изричането на думите”обичам те”. Любовта означава да даваш и няма нищо общо с това, което получаваш. И това е втората стъпка. Първата е приемането, помните, нали?
Любовта е вътрешен процес, който вие ще внесете в своята връзка. Тя е нейната опора. Ето как я описва Джиду Кришнамурти:
“ Да обичаш е най-важното нещо в живота. Но какво разбираме ние под любов? Когато обичаш някого, когато той те обича, това несъмнено не е любов. Да обичаш означава да изпитваш онова необикновено чувство на топлота, без да очакваш нищо в замяна. Може да си много умен, да си вземеш всички изпити, да защитиш докторат и да заемеш висок пост, но ако ти липсва тази чувствителност, усещането на простата любов, сърцето ти ще е празно и до края на живота си ще бъдеш нещастен.”
Мен лично тези думи ме накараха дълбоко да се замисля. Няма човек, който да не жадува да срещне любовта в живота си. Онази голямата, истинската, страстната. Дори често говорим за любовта като за живо същество. Защо ни е толкова нужна , за да се чувстваме щастливи? Дали защото, както някой беше казал, човеците сме паднали ангели с едно крило и за да полетим отново е нужно да намерим своята сродна душа. Хм… сродна душа…това пък откъде ми изскочи от главата? А може би точно в това е разковничето. Да намерим своята сродна душа и да се обичаме. Не, за да получим обич обратно, а просто така. Защото искаме да дарим другия с нашата любов. Без условия, без ангажименти, без изисквания. И тогава може би и той ще ни отвърна със същото. А може би не. Смисъла на любовта е в даването. Даряваме с любов любимия, защото е такъв, какъвто е. Даряваме с любов децата си, не защото са наше продължение, или са добри ученици, или ще сбъднат нашите мечти. Те идват чрез нас на този свят, но не заради нас и имат своя път. Даряваме с любов приятелите си, колегите си съгражданите си. Когато даряваме любов придобиваме друг вид чувствителност, доближаваме се до духовната си същност, до извора на любовта. Има го у всеки един от нас.
