| Мисия | Личностно развитие | Организационно развитие | Тренинги и обучения | Хипноза и хипнотерапия | Human Design | Любопитно |
Въпроси и отговори
Любопитно
ХАРЕСВАНИ ?
Искате ли хората да ви харесват? Що за въпрос, нали? Та кой не би искал, ако е честен със себе си? И няма какво да се направи! :) Тази "ненаситна жажда да бъдем оценени" по думите на Уилям Джеймс е дълбоко вкоренена във всеки от нас. Има няколко простички нещица, които ако знаем и ползваме могат да ни бъдат много полезни.
Забравете за критиката, мрънкането и недоволството. Ако нещо не е по вкуса ви, отминете го. Не е нужно непременно да изказвате мнение. Ако обаче човекът срещу вас настоява за това използвайте индиректен подход. Проявете такт и кажете например: "Наистина си се постарал доста и ако продължиш по същия начин успехът ти е сигурен!" Обърнете внимание на следното: използвах "И" не "НО". След "НО" върви критиката. И цялата насърчителна първа част на изречението губи значение.
Подкрепете казаното с усмивка. И нека тя да бъде искрена. Е как искрена, ще попитате. Дори да не ми е по вкуса да се усмихвам и то искрено??? Ами така! Нали казахме, че е важно да забравим за критиката. Този човек наистина е дал най-доброто, на което е способен в този момент. Смятате ли, че ако го зашлевите с безпощадното: "Не става! Направо е за боклука!" ще постигнете нещо добро? Изтъквайки недостатъците и грешките, ще го обезкуражите и той не само, че няма да ви харесва, а дори можете да заслужите презрението му.
Да се върнем за малко на усмивката и ще добавим още ценни похвати. По-горе ви писах как да давате обратна връзка, без да наранявате другия, а напротив, наистина да му бъдете полезни. Защо според вас ви казах да подкрепите позицията си с усмивка? Действията, скъпи приятели, означават повече от думите. Усмивката казва: "Харесвам те! Приятно ми е да общувам с теб! " Затова е ценна . :) Спомняте ли си приказката за слънцето и вятъра. Ще ви я припомня много на кратко.... Спорили слънцето и вятъра кой ще накара човека, който си вървял по пътя да съблече палтото си. Духал вятъра, духал, но колкото повече, толкова повече човекът се загръщал и стискал здраво палтото си, за да се предпази от студения вятър. После слънцето напекло от висините, станало топличко и човекът свалил палтото си, усмихнал се и бодро закрачил напред.... Усмихнете се и вашата усмивка ще стопли нечие сърце и ще му каже: "Тук съм, готов съм да те чуя!"
И тук е мястото да си зададем въпроса: Умеем ли да слушаме? В повечето случаи не. Като че ли бързаме да даваме оценки, да изразяваме мнение, дори и никой да не го иска от нас. Ако искате да ви харесват, научете се да слушате. Нещо повече, научете се да разбирате какво точно искат да ви кажат. Не гадайте и не правете предположения. Ако нещо не ви е ясно питайте и дайте възможност на другия да изясни позицията си. При това не спирайте да се усмихвате.
Следващата стъпка е да проявите истински и искрен интерес към събеседника си. Нали помните...жаждата да бъдем оценени... Покажете му, че искрено цените мнението му, че искате да научите повече за неговият живот и личност, за постиженията му и искрено заявете своето възхищение. Ще можете ли? Оставете настрана собственото си его, радвайте се на чуждия успех. Помнете, че това, което вие изпращате като послание, вербално или не, това ще получите в замяна. Това е огледалната ни Вселена! :) Дори повече: изпратеното от нас се връща умножено. Изпратете любов и това ще получите, не изпращайте омраза, завист и злоба. Нали не искате това да попречи на собственото ви щастие и успех?
И последно, ако искате да привлечете вниманието на друг човек, говорете на тема, която е интересна за него. Представете си, че пред вас стои новия ви шеф, който изобщо не се интересува от футбол, а вие запалено започвате да му говорите за последния мач от шампионска лига. Гарантирам ви, че на втората минута ще спре да ви слуша и вие бързо ще си изградите образа на досаден бърборко. По-добре съберете малко информация предварително или го попитайте направо и тогава подхванете разговора в нужната посока.
Има и още тънкости, които бих могла да споделя с вас. Пишете ми ако искате да ги узнаете! :)
Забравете за критиката, мрънкането и недоволството. Ако нещо не е по вкуса ви, отминете го. Не е нужно непременно да изказвате мнение. Ако обаче човекът срещу вас настоява за това използвайте индиректен подход. Проявете такт и кажете например: "Наистина си се постарал доста и ако продължиш по същия начин успехът ти е сигурен!" Обърнете внимание на следното: използвах "И" не "НО". След "НО" върви критиката. И цялата насърчителна първа част на изречението губи значение.
Подкрепете казаното с усмивка. И нека тя да бъде искрена. Е как искрена, ще попитате. Дори да не ми е по вкуса да се усмихвам и то искрено??? Ами така! Нали казахме, че е важно да забравим за критиката. Този човек наистина е дал най-доброто, на което е способен в този момент. Смятате ли, че ако го зашлевите с безпощадното: "Не става! Направо е за боклука!" ще постигнете нещо добро? Изтъквайки недостатъците и грешките, ще го обезкуражите и той не само, че няма да ви харесва, а дори можете да заслужите презрението му.
Да се върнем за малко на усмивката и ще добавим още ценни похвати. По-горе ви писах как да давате обратна връзка, без да наранявате другия, а напротив, наистина да му бъдете полезни. Защо според вас ви казах да подкрепите позицията си с усмивка? Действията, скъпи приятели, означават повече от думите. Усмивката казва: "Харесвам те! Приятно ми е да общувам с теб! " Затова е ценна . :) Спомняте ли си приказката за слънцето и вятъра. Ще ви я припомня много на кратко.... Спорили слънцето и вятъра кой ще накара човека, който си вървял по пътя да съблече палтото си. Духал вятъра, духал, но колкото повече, толкова повече човекът се загръщал и стискал здраво палтото си, за да се предпази от студения вятър. После слънцето напекло от висините, станало топличко и човекът свалил палтото си, усмихнал се и бодро закрачил напред.... Усмихнете се и вашата усмивка ще стопли нечие сърце и ще му каже: "Тук съм, готов съм да те чуя!"
И тук е мястото да си зададем въпроса: Умеем ли да слушаме? В повечето случаи не. Като че ли бързаме да даваме оценки, да изразяваме мнение, дори и никой да не го иска от нас. Ако искате да ви харесват, научете се да слушате. Нещо повече, научете се да разбирате какво точно искат да ви кажат. Не гадайте и не правете предположения. Ако нещо не ви е ясно питайте и дайте възможност на другия да изясни позицията си. При това не спирайте да се усмихвате.
Следващата стъпка е да проявите истински и искрен интерес към събеседника си. Нали помните...жаждата да бъдем оценени... Покажете му, че искрено цените мнението му, че искате да научите повече за неговият живот и личност, за постиженията му и искрено заявете своето възхищение. Ще можете ли? Оставете настрана собственото си его, радвайте се на чуждия успех. Помнете, че това, което вие изпращате като послание, вербално или не, това ще получите в замяна. Това е огледалната ни Вселена! :) Дори повече: изпратеното от нас се връща умножено. Изпратете любов и това ще получите, не изпращайте омраза, завист и злоба. Нали не искате това да попречи на собственото ви щастие и успех?
И последно, ако искате да привлечете вниманието на друг човек, говорете на тема, която е интересна за него. Представете си, че пред вас стои новия ви шеф, който изобщо не се интересува от футбол, а вие запалено започвате да му говорите за последния мач от шампионска лига. Гарантирам ви, че на втората минута ще спре да ви слуша и вие бързо ще си изградите образа на досаден бърборко. По-добре съберете малко информация предварително или го попитайте направо и тогава подхванете разговора в нужната посока.
Има и още тънкости, които бих могла да споделя с вас. Пишете ми ако искате да ги узнаете! :)
