| Мисия | Личностно развитие | Организационно развитие | Тренинги и обучения | Хипноза и хипнотерапия | Human Design | Любопитно |
Въпроси и отговори
Любопитно
Разсмисли....
Здравейте, скъпи приятели!
Исках да ви напиша нещо, нещо специално за настъпващите празници. Не съм мислила какво да бъде. Всичко в главата ми се завъртя около страстната седмица и страстите във всеки от нас. Сетих се за предателството и жертвата и за прошката към тези, които са ни предали. Можем ли да прощаваме? Имаме ли сили за това? Прошката изцеление ли е за душите и телата ни? Вие как мислите?
Аз мога да ви кажа какво мисля аз, но не знам дали ще ви бъде интересно….Да кажа ли? Добре…..
Истината, моята истина по този въпрос е , че когато прощаваме на другите ние всъщност прощаваме на себе си. Е, как така на себе си…….ще ме попитате вие. Ами помислете. Когато се чувстваме наранени, обидени и предадени, нали ние се чувстваме така, не този, който ни е причинил това? Всъщност той дори е възможно да не осъзнава какво ни е причинил или още по-лошо , да го е направил умишлено. И какво? Нашия свят става мрачен, тъжни сме, може би гневни или пък мразим? Тялото ни се тресе от болка, нещо ни стяга и не можем да си намерим място. Искаме възмездие, искаме и него да го боли. А това какво ни носи, помислете. Ами да! Още страдание, болка и горчивина. И така докога?
А сега помилсте за другия, за онзи, който е станал причина за всичко това. Най-вероятно той продължава живота си, както преди. Недай Боже и да е доволен оттова, че ни е тежко. Има вероятност и така да бъде, нали? Няма защо да се забуждаваме! И сега моля да ми простите. Допуснах грешка. Казах: “онзи, който е станал причина”. Всъщност ние сме го допуснали, скъпи приятели. Ние и само ние носим отговорност за живота и щастието си. И пак само ние можем да избираме какво да пуснем да влезе в нашата Вселена. Ако сме избрали да се чувстваме зле, да се чувстваме обидени и гневни, да мразим, то със сигурност ще си понесем последствията. И изобщо не се съмнявайте в това. Но ако сме избрали да простим и да продължим напред, да загърбим несигурността и да извикаме силата в себе си, тогава какъв живот ни чака! Ще си върнем светлината и радостта в живота. Нещо повече: ще станем свободни! А има ли нещо по-хубаво от това да се чувстваме свободни? За Вас не знам, но за мен свободата е дар, който държа близо до сърцето си и го пазя.
В Библията се казва да прощаваме не 7, а 77 по 7 пъти, ако го цитирам правилно. Има много по-вещи от мен хора по тези въпроси. Вероятно е трудно да простиш, обаче можем да се научим да прощаваме. Заради себе си.
Аз тук изразих моите размисли и не знам дали и вие четейки това ще се замислите, дали ще го отхвърлите или приемете. Не знам и май не това е важното.
Бъдете свободни! Простете на мен, че мисля по този начин и че ви занимавам с това. Простете на този, който ви е разплакал или засегнал по някакъв начин. Изпратете му любовта си! И живейте живота си със страст! С онази страст, която осмисля и вдъхновява, която ни дава огромна вътрешна сила не само да продължим напред, а да го направим по нашия начин. Простете на себе си, скъпи приятели. Аз си простих……Бисера
